{ BEGIN }

На всички знайни и незнайни
кибернитични любител(к)и на
Нейно Височество Бирата

Ода за канал #Programisti

Часовника влачи лениво стрелки,
и чуди се: "Тоя защо ли не спи?".
А "тоя" изсмуква бира след бира,
и рови в програмата без да се спира.

Нов бъг е махнат, сега компилира...
ЦЪК! И компютъра отново блокира.
Нервира се "тоя" RESET-a натиска,
и все му се струва, че Pascal-a се киска.

Тук трябва да кажа, че "тоя" съм аз,
за да не стане объркване в среднощния час.
Но писва ми вече да псувам програми,
има време и утре за драми.

Вместо Pascal - Explorer-a пускам,
и към бога с молби на земята се тръшкам:
Дано да успея с ISP да се свържа,
и после в мрежата (дано!) да се вържа.

И ето: СВОБОДНО!!! После познатия звук...
Connecting... Accessing... Ето ме тук!
В IRC влизам със скорост светлинна,
то си е вече привичка старинна.

Пиша аз "HIYA", електрони излитат
и в телефонната линия те се преплитат,
към двадесет града те се понасят,
и вестта че искам да CHAT-вам разнасят...

Как сте във Варна? К'во става в Бургас?
Летя с електроните из България аз.
Какво? Часа наближава към три?
И к'во от това бе! На кой му се спи?

В канал #Programisti нов Nick се явява,
и на помощ от колеги той се надява:
C ASSEMBLER човекът имал проблем,
но проблема веднага е разрешен.

Модемът жужи и с приятел ме свързва,
от време на време скоростта се забързва,
но рядкост това е и само за кратко,
какво да се прави - БТК братко.

Бирата свършва, модемът загрява,
а слънцето вече май ще изгрява.
Ще трябва да лягам, какво да се прави -
пожелайте ми моля, сънища здрави.

Заспивам и идват сънища прекрасни,
но това не са красавици страстни!
Сега ще ви светна какви ги сънувам,
и от какво най-много аз се вълнувам.

Тонален телефон и хубав модем,
един за теб един за мен,
безплатен Internet през новия век,
ето това му трябва на човек.

Но мечти само това са, а не е реалност,
невъзможни са те заради човешката алчност,
и скоро се будя от кошмар изпотен -
сънувах че са ми бутнали скапан модем...

Ставам аз (сънен) към обед в един,
влизайки в хола поздравявам с BEGIN,
виждам майка ми, казвам й: re!,
тя клати глава и ми сипва кафе...

Така си живеем в наш'та страна -
без да се знаем, без имена.
От вечер до сутрин седим с постоянство,
в познатото на всички Кибер-пространство.

Ами ТИ който четеш тез' редове,
не чувстваш ли, че Internet и теб те зове?
Оставяй таз' глупост и влизай във CHAT,
ела в #Programisti, стани ни познат!

2.Юли.1998
София


Ако някой иска да ме поздрави за хубавата (надявам се) ода, или реши да ми подари каса с бира, може да ме намери на адрес:

Булгариа, Софиа, п.к. К5-75, кв. Паскал,
ул. Ассемблер, бл. 10111001, ап. 0х2F,
тел. 786-200ММХ / Как ще наберете ММХ-ваш проблем! ;) /

Или пък да дойде в канал #Programisti на UniBG.

{ END. }