П И Т И Е Т О

by Villy Dachev and Erqule

    - Бла'одаря, мое би дуг път - човекът се придвижи залитайки до другото дърво. Имаше много пиян вид. Беше малко нисък и далеч не толкова малко дебел. В дясната си ръка държеше голяма, почти празна бутилка с неизвестно съдържание. Когато стигна до дървото и се блъсна в него, той отстъпи една несигурна крачка назад, позамисли се и каза, както и преди малко:
    - Блгдря, мое би … ппът…
  След това продължи нататък. И така от дърво на дърво, бавно и несигурно шишкото вървеше нанякъде. Постепенно навлезе навътре в гората, където по едно време дърветата започнаха да му отговарят и той взе да се спира за дълги философски разговори.
  Небрежно залитайки между опитващите се да го сграбчат клони, надълго и нашироко си разговаряше с облизващите се растения. Когато поредното дърво протегна чепатите си клони, сграбчи го за яката и започна бавно и нежно да го придърпва като добър приятел на по чашка, убеждавайки го да забрави грижите си и да го прегърне другарски, една силна ръка го изтръгна от обятията му.
  Дървото започна да сипе обиди по адрес на непознатия. Шишкото рязко се обърна ядосан към човека, който го държеше, фиксира го с мътните си свински очички и каза:
    - Абе вие двамммта… што не ма устаите… ту'а намира с моа приател по ччашка?
  Другият мълчеше.
    - Што не земеш да се разз… се разкараш, бе?!?
  Непознатият мълчаливо пусна дебелака, обърна му гръб обидено и с твърди крачки се отдалечи, сечейки по-нахалните клони с меча си. Дървото поднови нежното си придърпване и само след минута шишкото се озова в братска прегръдка с лакомото растение. Повдигна мътен поглед, видя зейналата, готова да го погълне паст, позамисли се и промърмори:
    - Аааа… исскаш малко ссси пийнеш? - олюля се, доколкото му позволяваха стискащите го клони, надигна бутилката и внезапно изпразни съдържанието й право в устата на дървото.
  То изненанадано преглътна, умълча се, което беше странно, като се има в предвид предишната му нежна многословност, хлъцна веднъж-дваж и започна да трепери, от което листата му взеха да окапват по земята.
  Шишкото промърмори:
    - Абе кво ти стаа бе? Тва е най-добрия конц… цц… ат, дет се продаа в бара "Спиртосаата котка". Верно, малко е силни… Хлъц! …чък, ма ша свикнеш. На ти оше малко…
  Той извади отнякъде още едно шише, отвъртя евтината му капачка и разливайки голяма част от съдържанието му по земята, наля останалата във все още безпомощно зейналата уста на горкото растение.
  Дървото нададе отчайващ писък от ужас, задави се с бутилката, изплю я, изтръгна корените си от земята и хукна, залитайки, да се спасява. Моментално друго дърво протегна клони и без да мисли навря бутилката в устата си.
  Шишкото се отпусна уморено и озадачено на земята. Две добре опиянени дървета танцуваха наоколо и едно от тях без да иска закачи с клон обемистата чантичка на вече хъркащия човек, от която изпаднаха няколко бутилки, счупиха се и течността в тях попи бързо в почвата.
  На другата сутрин непознатият, който се беше опитал да помогне на шишкото, се върна при гората и завари една огромна поляна, покрита с окапали листа и клони, в средата на която усърдно похъркваше нисък дебел човек, около него се бяха изпонатръшкали пияни дървета, а няколко от тях все още танцуваха.
    - Толкоз по въпроса колко държат на пиене омагьосаните дървета - промърмори си непознатият
    - Ето на това му викат да се напиеш като пън.
  Междувременно шишкото се раздвижи, протегна се сънено, изправи се несигурно и си промърмори:
    - Какво съм правил аз снощи?
  Огледа се наоколо и продължи:
    - Кой ми гепи пиячката? Човек не може да полегне малко на спокойствие! Я! Абе аз като се напия не зная какво правя! Бре! …цяла гора! Къде ли ми е брадвата? Трябва да има брадва… с голи ръце ли съм ги сякъл?
    - Никаква брадва няма - чу сърдит глас зад себе си - Алкохолизирал си ми всичките дървета! Толкова труд хвърлих докато ги създам, а сега ако им палнеш една клечка…
    - Този алкохол не гори. Изобщо няма и да разбереш какво става, ако някой запали клечка. Не случайно е забранено да се пали огън на три километра от "Спир-тосаната котка". А ти кой си?
    - Реймън.
    - Да не си някакъв лесничей?
    - Пазя дъветата да не прекаляват с хората.
    - Ама този път май не успя?
    - Имам предвид да не изяждат прекалено много, ама този път ти сам се оправи. И така се оправи, че не виждам сега аз как ще се оправя. Разби ми екосистемата за векове напред!
    - Извинявай.
    - Моля. Няма защо.
    - Те и без това имаха нужда от малко забавление.
    - Ама не и чак толкова! Сега сигурно ще се пренесат при кръчмата.
    - Не е нужно да стигат чак до там - достатъчно е да се заселят в околността и ще бъдат вечно на седмото небе - позамисли се малко и додаде - Там и без това има нужда от малко растителност, защото нормалната изсъхва за броени часове…
    - Добре де, можеш да ги заведеш там като им мине.
    - Що не дойдеш с мен? Можем да пийнем по едно.
    - Ти вярваш ли си? - Реймън се замисли за момент - Всъщност какво имам да губя? Нямам роднини, приятели…
  Двамата тръгнаха към града, а след тях се проточи редица клатушкащи се и пеещи дървета. Трябваше да минат през неомагьосаната част от гората, което създаде известни затруднения, но шумната група успя да се промъкне без да събори прекалено много свои неговорящи побратими. Накрая да се измъкнаха и стигнаха до широк утъпкан път, като подло изненадаха коня на един самотен ездач. Само за част от секундата животното се преобрази от мързелива тътреща се кранта в издивяла вихрушка от копита в разцвета на силите си, която внезапно изхвърли ездача си в най-близкия храст и изчезна в облак прах.
  След серия безуспешни опити, най-накрая непознатият се изтръгна от храста, оставяйки повече от половината от дрехите си по острите му бодли, изгледа ги свирепо и започна дълга прочуствена реч относно интелекта на двама души, които си водят компания накъркани дървета и изненадват така рязко и без предупреждение невинните пътници, яздещи лесно избесняващи коне.
  Двамата души се опитаха да не му обръщат внимание, но не можеха, защото той взе да им досажда с това дали не знаят, че когато водиш стадо дървета, на двеста метра отпред трябва да ходи човек с голям червен флаг…
  Шишкото отиде до него, подаде му една оцеляла бутилка и каза съчувствено:
    - Пийни си малко за успокоение.
  Човекът внимателно отвинти капачката, помириса я, надигна бутилката и отпи една юнашка глътка. След това хлъцна и поседя няколко секунди неподвижно, с просълзен поглед. Накрая извика:
    - Противоотрова! - и хукна след коня си, не забравяйки да отнесе бутилката.
  В интерес на истината, анонимни свидетели твърдели по-късно, че забелязали един човек, който описвайки широки дъги задминал бясно препускащ кон, крещейки "Отровиха ме!", а животното се спънало и се пребило, защото помислило, че е спряло.
    - Какво да се прави… Има хора, които не разпознават доброто питие - коментира Реймън.
    - Ти искаш ли малко? Остана ми една бутилка…
    - Не, благодаря. Може би друг път. Между другото, имаш ли представа от какво са направени тези бутилки?
    - Не знам. Но не са от обикновено стъкло, защото веднъж налях това нещо в една чаша, а то се задържа вътре около две минути и после проби пода и изчезна в неизвестна посока.
  Двамата продължиха по пътя разговаряйки.
  След тях се носеше гора от прекалено сложно уплели клоните си дървета, които практикуваха ефекта на мексиканската вълна и се мъчеха същевременно да не уплетат и корените си. Без особен успех, ако се съди по количеството на периодично падащите и търкалящите се наоколо дървета, но тъй като това пречеше на общото движение, другарите им ги изправяха и продължаваха напред.
  Най-сетне стигнаха близо до покрайнините на града.
    - Сега как ще минем оттам - зачуди се шишкото.
    - Хм. Едва ли ще има някакви особени прегради. И да има все ще ги съборят…
    - Не мислиш ли, че ще привлечем прекалено много внимание?
    - Прекалено? - вдигна вежди Рейнман - Е щом казваш…
  Двамата се замислиха. Това беше странно.
    - Добре, нека ги подредим в колона по едно и… после ще видим - Рейнман се обърна към дърветата - Хайде сега ще играем една игра: първите три, които стигнат до мен печелят голямата награда!
  Това общо взето беше грешен ход. След десетина минути един прашен субект успя да изпълзи изпод купчината клони и да изрови друг прашен субект от там. Първият се изправи, изтупа се, което беше лишено от особен смисъл, и каза:
    - Добре де, трябват ми трима доброволци…
  Което отново бе грешен ход.

  Двата прашни субекта се бяха покачили върху една къща. Единият викаше към заобиколилите ги дървета:
    - Сега две дървета да излязат напред.

  Две неопределено сиви фигури се измъкнаха изпод останките от покрива и седнаха на земята.
    - Това е. Отказвам се - каза тъжно Рейнман.
    - Я в колона по един - подвикна шишкото.
  Дърветата не реагираха. Отнякъде се чу музика.
    - Веднъж чух как един образ с една свирка събрал плъховете от цяло село и ги подредил в колонка.
    - И какво станало?
    - Ами още май го гонят от град на град…
    - Аха - Рейнман обърна глава на другата страна.
    - Дай да пийнем - шишкото извади последната бутилка и я поднесе към устните си.
    - Недей. Още не се е стигнало дотам…
    - Ами, само за пийване си е.
    - Добре де, дай една свирка.
  Шишкото се позамисли, после запита:
    - А каква ли музика обичат дърветата?
    - Не знам. Чалга?
    - Ами - недоверчиво каза шишкото - Това все пак са дървета, не пънове.
    - Прав си.


- недовършено -